Няма добавени продукти.
Ще ви разкажа за едни от важните за мен избори, които направих през последните 10 години, като родител. Някои от тях могат да ви послужат, чрез други да разберете повече за мен самата, а може просто да научите за различен подход.
В рекламата съм от както се помня. Последните две години в гимназията учих паралелно фирмено управление (полувисше към УНСС, ИСК), после се дипломирах и като рекламист. Продължих да работя в сферата, но по малко по-селектиран избор в бранша и мои странични модни проекти. Навлязохме в дигиталното създаване, предлагане, презентиране, профилиране, анализиране, категоризиране….
Разказвам ви това, защото аз не снимам децата си не защото нямам, не защото не ги харесвам, не защото те не искат, а защото от професионална гледна точка знам, че това не им е мястото. Показвам ги изключително рядко в нереалното, (в публичните, социални мрежи) в които, с които работя. Това е моят избор като родител на 3 вълшебни момчета с не голяма разлика.
Мой беше избора и да ги кърмя истински. Всяко едно от тях по 2 години, без добавяне на вода, без добавка, изкуствени млека, без биберони, без баща който да се разхожда вместо мен вечер (защото той не е майка, а аз съм в наличност жива, общо казано здрава), да ги захранвам като нутриционист (по природосъобразен начин, доказан от науката) от както са се родили до ден днешен. Посветих се на тяхното бъдеще и се вместих и с моето си развитие, ангажименти, обучения, работни, паралелно и скромно. Вярвам, че първите седем са много важни и ключови години в човешкия живот.
Учих, уча, изпробвам, тренирах, ходех на семинари, на училища за родители, лекции, четях, слушах, обучавах се, но и действах постоянно. Имах много трудни моменти на неподкрепа и неразбиране, и за храненето, и за гледането им, повече от роднини, тук таме от някой разбирач. Било ми е безумно трудно и мъчно понякога. Но аз съм войн и реалист, ставах и се справях, продължавах. Не оставах в ситуацията и да се оплаквам по 4 часа на всички приятелки, а действах. Обичам и релакса, знам как да го постигам , учех децата на истинска почивка, на отпускане, на бавен живот.
Много силно вярвам в това, че децата заслужават най-доброто, защото са най-доброто, те не са ни принудили да ги създаваме. Те са бял лист, на който трябва да представим изключителното, дадено ни на готово в света. Да им покажем красиви картини, да чуят птиците, класическа музика, да изпробват красотата на моливите и боите, вълшебството и поуката на книгите, разнообразието от други живи същества важни колкото нас на тази планета, да усетят палитрата от вкусове дадена ни така гениално от природата, за да се храним, живеем и растем, свободата, играта, дивотията, да им се развее косата от люлките, колелото, танца….
За мен да си родител не е да имам наследник, не. Даже изобщо. Да взаимодействаме, да се прегръщаме, да плачем, да скачаме заедно, да празнуваме, значи да поемаме отговорност, да се учим и развиваме с детето си, благодарение на детето, заради него, заради самите себе си.
Моят избор продължава всеки ден с всяко нещо, което купя, пазарувам, сложа в шкафа, в количката, в торбата, в раницата им, в чантата им за храна, в колата, в устата им. Защото те са деца. И ако не им купуваме бонбони, шоколади, кола, сок в кутия, Макдоналдс, пържено, Орео и сладолед – те няма да си купят. Мили хора, човешкият организъм е толкова добър, толкова работещ, но и крехък, а ние слагаме безобразни неща в него, които се държат агресивно с всяка клетка.
На хората от моето поколение ни е лесно, на предишните поколения също, ние сме виждали масите да са стройни, натурални, естествени, живи, свежи, ходещи пеша, плуващи, а не киснещи се, скачащи, усмихващи се, целуващи се, прегръщащи се, вдъхновяващи ни само с едно разминаване по улиците. “Кривоглед да станеш”, както казвахме преди. Красота! Статистиката ни беше друга. А сега е обратно броене, още от децата се забелязва.
Болестите са се “подмладили”. Това не е моя измислица, а тревожен медицински факт в световен план. Едно време бабите и дядовците на 60-70 имаха болести, които сега 20-30 годишните имат.
Науката казва, че се стартира от изборите на майката и бащата още от преди зачеването. От липсата на нормално раждане, липсата на кърмене, захранването с готови, индустриални храни, липсата на игра, свобода и контакт с природата…..
Болестите, деформациите, остаряването на млади години, разболяването от грешни избори се вижда и по улиците, по детските площадки, по училищата. За големите хора няма да говоря, които поправят всичко много лесно, бързо и изкуствено…
А ходили ли сте в болниците, клиниките скоро? Седяли ли сте там, слуша ли ли сте, наблюдава ли ли сте, усеща ли ли сте, а помага ли ли сте?
Не моите деца няма да ядат чипс, гумени, захарни торти с картинки, зрънчо….защото нямат нужда от трагедия, от мъки, от депресии по избор и осъзнато. Не е игра, не е смешно. Глупаво е в днешно време при толкова знания, информация, доказателства, тръбене по всяка медия да даваме тези стоки. Гадно е от съвършено създание, бебе, дете, да причиним доброволно от лекомислие: страдание, мъки, спънки.
Науката е демонстрирала, че това е имитация на храна, бизнес във вид на игра, играчка, грабваща, пристрастяваща, но реално не те изгражда, а те разгражда, съсипва и тук се включва медицината, която разказва с един безкраен списък от болести, състояния и симптоми как индустриалната храна осакатява и убива бавно.
Не ме мислете за крайна, има място в менюто за по-малко вредната и адекватна храна, но безумието с боя няма как да се включи разумно. Пълнозърнеста пица със зеленчуци, пълнозърнести или безглутенови спагети, пълнозърнести солети, пълнозърнести и безглутенови крекери от семена, комбуча, дори ресторантско ризото( много, много рядко), пълнозърнеста баница с леща, гризина с маслини от “Слънце и Луна”, изцяло суров бар, за възрастните суров бар с изчистен шоколадов слой и много други. Виждате, че тази храна не е играчка и претрупана с какви ли не продукти. Има сурови торти, сурови десерти без захар за рождения ден, за всеки ден, за тежък ден, за женски ден.
При повод, при желание, но не като ежедневна храна. Организма има нужда от свобода, лекота и от ценни вещества, качествено и концентрирано в малко количество.
И тук ще попита някой, ами какво ядете изобщо, когато сте в движение през лятото, много е сложно това вашето?
Кашу, бадеми, лешници, фъстъци, годжи бери, кайсии, праскови, царевица, смокини, череши, джанки, сурови бонбони, кокосов (изцяло) суров бар, домашни пуканки, краставици, кокосови парчета, сушени ябълки, ябълки, леблебия, зелено смути, зелен сок, чай, вода, истинско кафе с аромат (ако ли не, не благодаря)…
Все лесни неща. Аз ви казах, че съм мързелив родител, вие не ми вярвате.
Винаги съм си ценяла времето и много държах да имам поне малко такова и то качествено повреме на гледането на малките, дори и в началото, когато нямах заместник. Не исках да се разболяват сложно, тежко, дълго, да им пиша домашните като пораснат, да са разхвърляни, да са трудно подвижни, да не могат да се защитават, да имат пъпки, да гледат в екран и да се излежават чудейки се как нищо да не вършат – исках да са живи, дисциплинирани, жизнени, умни, красиви, щастливи и много, много обичани, прегръщани, мачкани и целувани, уважавани, но и строявани, да се учат от добра среда и пример и да помагат на другите. И така започнах да взимам решение, след решение и да действам, за да се получи. Имат си задължения, книги, забавления, свободно време, задачи. Нямат си телефони, телевизори, лаптопи, таблети. Не им и трябват.
Някой веднага ще си помисли, да но тя има баби и бавачки… Загубих баба си преди второто си дете, след това майка си (по-рано от нужното) и не, никой не ми гледа децата. Баща им и майка им си ги гледат. Вече навлизаме във възрастта, където бащата е много необходим и доста важен. Сега той е машината с мъжки преживявания, занимания и се справя главозамайващо. 🙂
Вярвам, че родителите имат нужда да се изградят, като такива с взимане на решения и грешки (разбира се). Всеки трябва да даде най-доброто, което може и знае, като една добра фея орисница. Но не и да крие трудностите, защото те са част от истинския живот. Важно е да се научим да се справяме или да приемаме и да продължаваме. На децата им трябва цялата картина, за да разберат, а не фрагменти, за да се заблудят.
Не съм идеална, няма и да бъда, няма такова нещо (човека не е идеален), но си се радвам или се коригирам и продължавам. Ценя живота все повече. Стремя се да живея пълно, да давам, да радвам и себе си, и другите, но и да изграждам, да използвам всяка минута за живеене. Всичко идва от нашите лични нагласи, виждания, его, страхове, дисциплина, релакс, действие, бездействие. Всичко може да се промени, подобри, влоши. Нали знаете, всичко е в мозъка. 😉
Аз избрах да дам детство изпълнено с любов и грижа от мен, за да имат твърди, здрави основи и любов до безкрай. Реших, че те са по-важни в този момент от мен, от кариерата ми, от брандовете ми, от стила и фигурата ми, от приятелите ми, от това да съм аз без да се променям, нещо в което аз не вярвам. Това съм аз, майката на 3 деца. Така реших и си имаше цена, както и всеки друг избор, но за мен това беше верният. И толкова много научих и продължавам да уча. И съм благодарна за всяка секунда. Дори и когато се заземявах лежейки на паркета с разперени ръце, просто, за да мога да продължа.
Всички родители правим избори всеки ден. Никой не се е родил научен, опита учи, сблъскването в предизвикателството учи. Имаме интуиция, имаме инстинкти, всеки знае кое е по-правилно, то ни е вродено, но трудното в днешно време е пречка, а не предизвикателство. Моят избор винаги е бил такъв. Аз знам, че след всеки хълм има надолнище. След всеки дъжд, Слънце.
Колко по-лесно ми е! Винаги съм си мислила , че другото е по-сложно, по-трудно, има повече проблеми, по-малко спокойствие. Да първите две години не се спи много нормално с бебе, но после децата си спят. Лягат си в 8/ 8:30 зимно, лятно 9-9:30- 10 (когато пораснат повече). Аз си имам моето време всяка вечер най-малкото. Те спят в правилните часове и организма и мозъка им си почиват, регенерират, изчистват се, синтезира се информацията. Ами другият вариант е много труден за мен – лягане в 12:00 всички???? Аз не мога. Всяко действие и бездействие си има цена, но моята е по-лесната, пак ви казвам.
С появата на децата осъзнах и се научих, че всичко е етап и преминава, идва друг. С израстването им разбирам, наблюдавам, че родителите също имат нужда от различни усещания в дадена възраст, както и сериозна грижа сами за себе си, нужда от внимание. Понякога трябва да си даваме възможност да скачаме с рибите и да танцуваме, понякога трябва да сме в сериозността на нещата, във фокуса, за да ни е по-лесно по-късно, така и децата.
Трудно е да си родител във всеки един етап, но не е невъзможно. Различните неща, действия, мислене, гледна точка места, хора, съдби ни дават живот, развиват ни, дават ни възможност да съпреживеем, осъзнаем, да видим къде сме, да си направим оценка, ако сме отворени, стремящи се и да живеем по-свежо и вдъхновено.
Но ако заровим глави в пясъка и стиснем устни от непомръдването ни няма кой да ни е виновен друг.
Спирам да споделям и се надявам, че ще разберете по-добре моята визия и път. Дано сте научили нещо ново или просто ви е хрумнала идея за вашия живот от редовете.
А вие кой път сте поели? Как се чувствате по него? Какви са вашите пречки, стремежи? Имате ли нужда да промените нещо, в какъв етап сте?
Може да ми пишете и на имейл.
Родителката със стремеж и вдъхновение в кръвта.
Благодаря за вниманието.
info@naturalbymarkova.com